Днес ще довършим темата от миналият път какви са причините все по-рядко да предпочитаме автобуса, като средство за транспорт. Стигнахме до извода, че техническите проблеми и чакането по спирките са една част от факторите за това, но както ще видим в следващите редове не са единствените. Публикацията ще приключим с няколко извода и заключения.
- Гъчкането по спирките и автобусите:
Жителите на по-големите и силно населените градове, като София, Пловдив, Варна и Бургас вероятно ще са добре запознати с „гъчканицата” в автобуса до работа. Може би причината е в недостига на автобуси? В много редки случаи може би, но по-често причината е, че на някои места има по-голяма концентрация на хора от колкото на други. Представете си, че автобусът пътуващ към Вас има няколко спирки преди това, много е вероятно докато пристигне до спирката на която Вие чакате, вече да е препълнен с пътници. В зависимост колко е претъпкан автобусът може и да не успеете да се качите, което означава, че ще трябва да чакате следващият, а понякога дори рискувате да закъснеете. Когато това започне да се случва често, търсите алтернатива: купува си мотор или автомобил.
- Трафик
Всички знаем, че автобусите имат фиксирани маршрути, които минават по основните градски артерии. Поради тази причина, автобусите могат да закъснеят, особено в пикови часове сутрин и в късният следобед, когато хората отиват и съответно се връщат от работа. Такива са и случаи с междуградските маршрути по които стигаме до туристическите курорти в летните месеци от годината. От личен опит можем да дадем пример с пътуваване по линия Бургас – Слънчев Бряг в периода от м. Юни до края на м. Август. Това е едно сравнително кратко разстояние от 40-50 км., което отнема около час и половина заради засиленият трафик на леки автомобили от “провинцията” (според Хемингуей). Ако пътят е затворен поради инцидент, пътуването може да отнеме дори повече от 2 часа.
- Изводи:
В нашата действителност, според нашия стандарт на живот и инфраструктурата, проблемите са много.
В голямата си част същите проблеми се наблюдават дори и в страни с водещи икономики в Европа. Подобно на тези страни, така и в нашата държава има нужда от драстични промени, такива, че да може, ако не бързо, то поне славно и с постоянство да влезе в крак с времето. Положителният момент е, че не е нужно да откриваме топлата вода, а да приложим готовия опит и да го напаснем спрямо ситуацията в нашата действителност..
Всичко обаче трябва да започне от самото начало – от държавната институция в лицето на МТС(Министерство на транспорта и съобщенията), като в тясно сътрудничество с автобусните компании, не да измени или промени, а направо да подмени морално остарялата „Наредба № 2 от 15 Март 2002 г. За Условията и реда за утвърждаване на трнспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси” и прилежащите към нея „транспортни схеми“. Абсолютно логично е и доказуемо, че 20 годишни наредби не са актуални и адекватни към днешна дата. Няма и как да бъдат, когато са писани във времето в което най-бързата технология за обмяна на информация е факсът.
В днешно време ежедневието е забързано, времето никога не достига и когато става дума за работа или бизнес всичко трябва да се случи веднага, или в най-кратък срок.
В този ред на мисли три трябва да са опорните точки/принципите, които да са основата на адекватна и работеща промяна.
- Съкращаване на дългите маршрути/оптимизиране на транспорните схеми/ с цел по-кратко и по-удобно пътуване.
- Намаляване на броят спирки в посока по маршрути наситени с такива.
- Сътрудничество с всяка община, град, областен център за отстраняване на външни пречки не зависещи от автобусните компании, като: трафик, задръствания, лошо разположение на спирки, лоша пътна инфраструктура, синхронизация на светофари и други специфични за всяко населено място фактори.
Спазвайки тези три условия, резултати, като по-доволни пътници и по-висока задоволителност на услугата ще бъдат на лице почти веднага. По-кратките маршрути, по-бързото придвижване на автобусите предполагат по-добра експлоатация на автопарка на компаниите, по-ефективно управление на персонала, повече приходи и по-добра гъвкавост. Логиката показва, че ако автобус спестява 10% – 25% от времето за пътуване по даден маршрут, то той ще е в готовност да изпълнява друга такава. Безконтактното плащане от своя страна пък би довело до спестяване на голям процент разходи на автобусните компании, като: издръжка на кондуктори, контрольори и въобще екипите, които директно отговарят за паричните постъпления на фирмата. На кратко няколко малки, но правилно приложени промени биха оказали огромен ефект в подобряване на услугата, без тя да се оскъпява излишно.
Зачитайки гореспоменатите неща, бих искал да приключа темата с десет разумни точки, подобряващи автобусната услуга, надеждността, удобството и по-бързото придвижване:
- Разделяне на дългите маршрути на по-кратки такива. Това от своя страна ще даде повече обем за работа на повече автобусни компании, без техните разписания и маршрути да се припокриват и ще увеличи надеждността на пътуването. По-кратък маршрут, по-малка възможност за техническа повреда.
- Ограничаване на плащанията в брой. В полза на безконтактно плащане с карта, телефон или дори колаборация с местни магазинчета за продаване чип карти със зареждане на пътувания. Това от своя страна ще съкрати и стоенето по спирките на автобусите, заради директната обмяна на пари-билет и човешкият контакт.
- Съкращаване или елиминиране на 10% – 25% от спирките. Това съответно трябва да бъде съобразено с натовареността на въпросните спирки, колко често се използват, колко пътуващи я използват и дали в близост има друга, която би могла да бъде удобна за всички.
- Съвместна работа с местната власт в лицето на Областни управи, Общини и др. за по-гъвкави разписания(часове), отговарящи на нуждите на жителите, осигурени бус ленти, зелени коридори, разширяване на джобове или артерии по които минава маршрутът.
- Създаване на мобилно приложение в комбинация с бутон „обаждане“, която да дава възможност на пътника да има пряк контакт с компанията, за да може да получи „жива“ връзка по всяко едно време за разписанията. Опция в приложението за “real-time” локация на автобусите и точно време на пристигане до точката, на която чакаме. Това не е особено трудно, не е квантова физика, тъй като GPS услугите съществуват и работят с точност до няколко метра. Да знаеш, кога точно пристига автобуса е изключително удобство, дори и автобусът да закъснява, но дава възможност на човек да си планира времето по-точно.
- Големите градове трябва да работят в посока да интегрират различните видове транспорт: градски транспорт, междуградски, атракционни, трансфериращи автобуси за летища, метро, ж.п. гари, морски гари и др. По този начин се опростява избора на пътника, не се смесват различни видове билети. Това улеснява обслужването за автобусните компании. Отстранява се припокриването на няколко автобуса от различни компании пътуващи по същият маршрут и спирки, като всеки вид транспорт ще е съобразен с определено време от деня.
- Коректна, кратка и точна информация за разписания: на хартия, онлайн, в автобусите и по спирките.
- Добавяне на основни удобства по спирките: покриви, всички искаме спирки, които да ни пазят от студено, мокро или сухо и горещо време, usb зарядни станции, wi-fi, осветление и табло за разписанията. Aко местната власт не може да се справи с тези условия то тогава може би трябва да се даде възможност на частни компании да поддържат автобусните спирки. (Удобство)
- Поддръжка на автобусите, чисти, в добър и огледен вид, добро техническо състояние, подновяване на автопарка с по-модерни превозни средства: електрически и/или хибридни. Даже едни затъмнени стъкла ще са добре дошли през летните сезони или забавни реклами облепени по автобусите, които пък от своя страна ще събират погледите на хората и ще увеличи интересът им.
- Професионализъм. Персонал с подходяща квалификация винаги ще е от огромен плюс, нещо което за съжаление в по-голямата част от бранша липсва. Причината е, че няма ясно дефинирани изисквания и квалификации, които да бъдат мерило за качествена работна ръка с изключение на базовите изисквания, като категории, психо и шофьорска книжка за шофьорите. Те сами по себе си, не са мерило за професионализъм.
Важно е да се отбележи, че модернизирането на общественият транспорт с автобуси не е никак лесна задача, тъй като в самото естество на работа има много динамика и променливи. Няма да коментирам колко сложно става, ако искаме да синхронизираме Ж.П. превозите или метро с автобусните графици. Не, че не е нещо, което не е правено вече, дори „М-БУС“ ООД е първата компания в България, която имаше такава практика с БДЖ и до някаква степен се синхронизираше с влакове от централна и северна България до Бургас и оттам до морските курорти.
Заключението е следното: ако има ясно поставени цели, принципи и схеми за бъдещо развиване на автобусният транспорт, които към момента липсват, то ще последва и успеха на всеки евентуален проект. Автобусният транспорт, като основно средство за придвижване на работещите, тези, които са основата на икономиката, не заслужава съдбата си, която с липсата си държавата му е отредила. Напротив, трябва да му се обърне много сериозно внимание .
